Имало едно време...

Така започва всяка приказка. Може би в забързаното ежедневие, често забравяме за онези далечни моменти от детството, когато всеки един от нас е имал желанието и удоволствието да слуша как някой от родителите или баба и дядо разказват четат приказка за: „Лека нощ!”. Връщам се приблизително 34 години назад, в спомена от онова мое безгрижно и слънчево детство, когато през зимата, до бумтящата печка, унесен в мечти и детски неволи баба ми четеше приказки. Често сънувах рицари с мечове, храбри момци и красиви невести. В съзнанието ми още изплуват онези прекрасни басни от „Изворът”  /на български са известни като Ла фонтен/. Някъде все още пазя онази огромна тежка книга с приказките на Андерсен, както и увлекателните и страшни български народни приказки. На времето телевизията беше лукс. Говоря за времето в началото на 70 години, информацията от външния свят зад барикадата беше нищожна и единствено произведенията на литературата и фолклора са ми помагали да изградя първите си значими ценности. Някой беше казал, че човек се формира в първите седем години, Макаренко беше снижил времето и за него са важни първите седем минути или часа или дни... както и да е определенията и сравненията няма да свършат своята работа тук, но искам да ви разкажа нещо. Въпреки компютъризирания и унифицирано технически свят има деца по света, където все още слушат приказки. Има много места по света, където хората искат да запазят онази атмосфера на приказното величие, което съществува единствено и само в дебелите стари книги. Моите деца не правят изключения. Въпреки, че разполагат с изобилие от техника, все по-често дванадесет годишната ми дъщеря вечер чете книги, не само за себе си но и на малкия си брат. Когато съм в къщи понякога и аз хващам книгата, но за всеобщ ужас на всички роднини, на малкия му чета приказки на френски. Важното обаче тук  е контакта – баща син, баща-дъщеря. Важното за мен е да не бързам  преждевременно да състарявам децата. Това е важно повече от всичко на света и е необходимост за да ги оставя сами да преоткрият света. Нека да правят бели, дори и да нарисуват стената, дори и счупят чаша искам те да имат своята индивидуалност и собствена позиция. Не желая да вкарвам детската невинна душа в онези долнопробни клишета, в които все се опитваха да ме вкарат и така и не успяха. Разказът ми ще бъде увлекателен и се надявам да ме разберете защо всъщност искам децата да не бъдат преждевременно пораснали. Започвам с това, че Европейската комисия е създала свой безценен център не само в европейската столица Брюксел, но и във Франция и редица други държави. Едно безценно островче на изкуството и литературата. Казва се „Къщата на приказките”. Намира се в стария буржоазен квартал Удергем /Auderghem / в Брюксел и основната цел на тази институция е да създава непрекъсната мрежа от разказвачи на приказки и истории. Това е мястото, където с течение на времето се запазват, създават и обединяват истории и приказки от цял свят за френски говорещите в  Белгия. По този начин родителите създават у своите деца навици, напътстват ги, подкрепят развитието на фантазия и обща първоначална култура единствено и само от приказките. От книгите!  На това място всеки има за цел да  намери среда за изразяване на своите истории. Това е мястото където се събират любители, професионалисти, литератори, актьори и др. Събитията са проектирани и изпълнени от създателите на истории и приказки от самите себе си, това е и основната  функция на проекта.. „La Maison Du Conte” – Къщата на приказките,  разпространява произведения на литературата под формата на забавление за възрастни и млади зрители. Разкази и истории от цял свят, възпроизведени от професионални артисти, които предоставят развлечения от сцената, а когато авторът на произведението присъства той задължително разказва или чете, актьорския състав само допълва цялата история. Невероятно нали? Всичко е свързано с развитието на асоциативното мислене у младите. Ръководството на „къщата” периодично организира срещи между разказвачите. Едновременно с това всяко едно модерно и разбрано виждане на произведението е добре прието. Затова има кутия, където посетителите оставят своите предложения запечатани в плик. За моя изненада присъствах на една история представена в съвременен вариант от стара приказка. Любопитството ми се засили особено, когато разбрах, че има четири големи фестивала организирани от „Къщата на приказките”.  Първият от тях е със заглавието:

„Нощувки в Червената обител”:  това са редовни срещи с автори и родители на малчугани и пораснали деца по конкретни теми.

„Коледна приказка” :  забавления, развлечения и приятелски събирания за млади и стари по време на най-светлия празник в година - Коледа. По думите на други присъстващи това е истинска чест да присъстващ на това събитие.

„Световна  култура”: това е занимание през цялата година, на всички посетители да отделят нужното внимание на всички световни аспекти на популярната култура за да може френски говорещите в Белгия да научат повече за света. Ежеседмично се организират представления, изложби, събития, дебати, прожекции...

В Къщата има едно основно правило, всеки може да седне където си поиска и да чете... има места, където малките читатели могат да спорят и да говорят с педагог, психолог и т.н. за проблемите, които ги вълнуват в приказките, разказите, книгите въобще в живота. В  седмицата поне веднъж /сряда след обяд/ гъмжи от малчугани и пубери, които идват да отключат дейности около дадена тема, автор или издателска къща, чието поле на разследването е устния контакт с  литературата по света. Гледах цялото това гъмжило от деца и родители, от баби и дядовци от всякаква възраст хора как се забавляват и запазват своята идентичност. Защо е така? Защото тези хора са възпитавани в нормално общество и искат да съхранят своите ценности. Именно поради тази причина така започнах историята си. Споменът от моето детство ме накара да заведа децата ми в това място, където виждам, че проявяват интерес и желание да бъдат чути, видени, разбрани. Колко е важно това за тези деца. Няма го стресът от компютърните игри, ръмжащите Плейстейшъни и още по пискливото Нинтендо. Когато пътувах веднъж в Швеция ми направи впечатление, че повечето от играчките за малки деца са предимно дървени. Естествено природозащитниците веднага ще ме оборят, но истината е тази, че едно мъниче захапвайки своята дървена играчка, няма да може да се нарани или да се отрови от китайската пластмаса. Съвременния западен свят изцяло се стреми да бъде по-близо до корените на природата и да защитава нейната цялост, като създава и обогатява предметите около нас с   уют и топлина от самата природа. Именно оттам мъничетата започват първото съприкосновение със света на заобикалящата действителност с модерно направените дървени играчки, приказките под дървото с приятели, вълнуващата сцена от актьори, които пресъздават поредната сцена с глупавия сив Вълк. Колко малко трябва да се направи за да може едно дете да бъде възпитавано пълноценно. Като допълнение към дейностите в Къщата на приказките, ще спомена, че има създадено „Училище на приказката”. Сами си дайте отговор за какво служи то! Това, което ме впечатли в брошурата за училището е, че:   Периодът на обучение е дълъг и това е единственото място в Белгия и Франция, където има изградена учебна програма, за специфичната  работата да бъдете  разказвач и да можете да пишете приказки. Цената за членство е 8 евро годишно на човек. Когато вземете книга от библиотеката заплащате 0,50€ за три дена, всяко едно допълнително занимание е с цена от 10 евро до 19. Таксата за обучение в училището е 170 евро, която се плаща на вноски.  "Имало едно време”, звучи еднакво по смисъл на всички езици. Къщата на Приказките в Брюксел е едно своеобразно съчетаване и многообразие на културни и просветни мнения събрани от цял свят.  Многообразието на култура ни научава да пресеем в съзнанието си какво трябва да носим като умствен багаж, и какво може да ни отличава от всеки друг модели различен от рамките на една история и нейните версии.
Приказките могат да бъдат разказвани на рождени дни, парти, часове по разказване на приказки в училище. Това е едно мощно средство за самозащита на знания, на интереси за което няма възрастови ограничения. Целта на тези събития е всеки да открие своя жив източник в изкуството, всичко свързано с разказване на приказки. Работата е приятна увлекателна и често снимките не могат да бъдат показателни за това, как може да бъде представена една история от  мим, клоун или писмен вид...