С годините всеки един от нас се променя. Аз не пропуснах никакви шансове и никакви отпътували влакове в небитието. Оставих се да ме води инстинктът за самосъхранение, който беше мой верен приятел през годините. С времето се научих да живея истински, да обичам, да мразя, да притежавам да унищожавам. Опитвах се да бъда човек, не човечен но за всичко това има едно единствено обяснение. Следвах пътеводната си светлина, която ме хвърляше в бреговете на човешкото битие за добро или за зло. Тъй като съм паметен и имам добре развито чувство за съхранение подредих нещата според правилата на личната ми пресметливост. Загърбих чувството за малоценност и продължих със злоба през живота. През годините успях да срещна много хора. Имах верни приятели, които ме използваха, като евтина носна кърпичка, но успях да ги захвърля преди чашата на огорчението да прелее. Всичко е въпрос на навик. С навиците така и не успях да се преборя, както с човешката глупост и завист. Когато разсъждавам за всичко това не мога да не си задам въпросът, какво всъщност искам от този скапан живот? Какво трябва още да направя за да мога да изпълня празнотата на собственото си щастие? Аз не искам да предизвиквам съдбата, защото няма нищо не наказано на този свят. Вярвам в силата на собствената си мъдрост и разочарованията, които ми поднася ежедневието не винаги са в онзи синхрон, който ме кара да бъда оптимист. Но това не е по различно от една любовна история или един запомнящ се секс. За второто мога да бъда откровен, защото истински влюбените хора споделят своите страсти и желания без задръжки и стеснения. С времето се научих да преодолявам задръжките си и защото открих истинската любов. Човек трябва да е щастлив, че поне веднъж в живота го спохожда. Всеки има своята любовна история. Всяка една любов е както онази, която разказва легендата за прочутата любовна история на Древен Египет, която не започва с Клеопатра, а още с Нефертити. Всички помнят историята между нея и Аменхотеп, а когато умрели, саркофазите им били изрисувани с красиви и запомнящи се сцени от техния съвместен живот под знака на любовта. Когато мисълта за велики любовни двойки и техните вечни чувства не мога да не пренебрегна една друга велика, красива и тъжна история, която става в Индия. Тя е подплатена с една неостаряваща визия и символ, който е тъй величествен и истински какъвто е мраморният дворец Тадж Махал в Агра. Императорът толкова е обичал и величал своята съпруга, че когато тя мира, той решава да я увековечи с тази неповторима гробница, символ на любовта. Така, както се издига величествено, този прекрасен замък мавзолей става символ на любовта. Разказът ми ще продължи в дебрите на Италия и то във любимият на съпругата ми град Верона, където голямата и всепоглъщаща любов няма да е същата без образите на Ромео и Жулиета. Монтеки и Капулети, два враждуващи рода, две фамилии, които обричат на нещастие още от самото начало техните наследници, които се влюбват само за миг. Историята е позната! За любовта, казват, че е химия и има даже научно обяснение, своя собствена химическа формула. В тази катализа на химични процеси и връзки не може да се пренебрегнат чувствата на двама души - Пиер и Мария Кюри. Каква е тайната на тази сложна химична връзка, обусловена с много чувства и безкрайно точна и полезна наука. Премествам се в дебрите на Новия свят и една банална но революционна - „Престъпна” любов. Тази на
Бони и Клайд, които са най-популярната двойка престъпници с най-странната представа за чувствата от любовта. В Европа любовните двойки и влюбени поети, диктатори, търговци, Казанови и ред други известни личности са неизброими. Единствено може би заради това, че това остава в аналите на всички времена. Те са не само посветени на любовта си като поетите и кралете на древността, но и са разточителни и своенравни, като цялото общество от 20 век. Прекосявам целият този архив от чувства и страсти, затварям поредната книга на домашната ми енциклопедия и поглеждам към съпругата ми, която обичам. Каква ли ще бъде нашата история? Как ли ще бъдем увековечени? Нашите деца ще могат ли да разберат, колко много сме се обичали и ще продължаваме да се обичаме в името на любовта. В името на това, което сме създали с истинската любов, която сигурно е безсмъртна. Затова намирам, че това е подходящ финал на тази ретроспекция на великите любовни двойки и техните истории.
