Звучи ви, като покана, нали? Съвсем – да. Истината ви казвам – заповядайте да вечеряме заедно. В тази „безумица”, могат да участват всички, т.е. всеки е добре дошъл. Най вече към приятелите и техните семейства – Мария, Лили, Стела, Румен. Към „враговете” - анонимните, колеги, деца, кучета, мачки и всякакви други твари от фауната на земята. Въпросът е доколко това е рентабилно на този, който ви кани. Защото в не далечното минало имаше период в който, всеки носеше нещо, когато отиваше на гости. Криза, немотия, но желанието на определена група хора да прекарат заедно и приятно няколко часа, ободряващи питиета и вкусни гостби, вече далеч не е в рамките на невъзможното. Ето защо, аз като добър домакин ще ви представя първо с какво ще ви нагостя. Етикетът на общуване по света е такъв, че предварително на гостите се изпраща меню, за одобрение, за да няма разочаровани. Хора всякакви, вкусове различни. Сега идва ред, да ви разкажа как успях да приготвя вкусните „манджи” и след това, ще ви дам едно заключение за целия този кулинарен маскарад.

Първо менюто ще бъде смесено, т.е. ще подбера няколко ястия от световната кухня, защото по разбираеми причини живея извън България - за моя и  не всеобща радост.

Първо ще започна с „пиячката” – по желание на „клиента”. Заведението предлага голямо разнообразие от ирландско уиски, американски бърбън, руска водка и белгийска бира. За нежните половинки – имам специална доставка от Италия с пивки и свежи местни вина. Едни от най-нежните и приятни сортове идват от островната – Сицилия, която обожавам с още по-засуканите имена на районите от където са: Монт еАбрузо, Агридженто, Месина, Трапани и все  важни и особено ценни исторически кьошенца в стара Италия. Към тази богата гама от висококачествени вина, няма да пропусна и съпровождащите ги въз мазнички и не до там мазнички сиренца, с мухъл, без мухъл, на дупки, без дупки. Франция ми е наблизо и си заслужава да опитате някои френски изкушения. Този път се надявам никой, да не блокирате блога заради това кулинарно шоу, защото не е задоволило нечий вкус, така както се случи с предишните ми материали повлияни от честите спохождания в иначе привлекателната Франция. За всеки вкус има определено сиренце, с желание или без, но българско – такова, не предлагам! Първо защото в чужбина се продава ужасно скъпо около /10 евро бучката/ и второ турското не отстъпва по никакви показатели от онова, старото хубаво българско сирене, което помня през годините на моята младост, но в случая няма да ви занимавам с поредните социални проблеми около качествата на някои хранителни продукти. За предястие ще сервирам, една хубава салата тип – средиземноморски. Но за да осъществя целта си задължително правя посещение в близкия супермаркет и правя голям списък с необходимите продукти. В бързината ще се случи винаги така, че ще пропусна някой важен компонент и вечерята отива на „кино”, или на „море в реката” или каквито имате под ръка подхвърляния от страна на всички добронамерени почитатели. Ще спомена само, че тази салата ми е любима, защото в нея има по-много и от любимите ми зеленчуци. Салата „Айсберг”, царевица, домат, краставица, риба тон в зехтин, маслинка, рукола, зехтин и един изцеден лимон. С така приготвената салатата, нарязаните сиренца, можем да започнем обещаното похапване. Разговори, беседи, задявки, похвали и комплименти за безкрайно вкусната салата и още по-добре подбраните млечно кисели продукти. Обръщаме поне 2 бутилки вино, уиски, /ракия ако някой се е сетил да донесе от БГ/ предварително, с надеждата да се разгорещи вечерта или обяда на сбирката. Постепенно се социализираме, ставаме си близки, обещаваме си не изпълними обещания. В интерес на истината не знам, как да нарека това събиране обяд или вечеря. Обядът за мен е малко относително понятие, защото обедите ми се изразяват в бързо похапване на крак или пред компютъра с поне няколко телефонни слушалки забодени в двете ми уши, или пишейки с някого от иначе казано: „форум на гладните автори” /Цецо ще ме зачекне за авторски права/. Понякога няма обяд, няма и вечеря, няма и слънце, няма и чистота в душите на иначе обичащите се хора!. Добре поне, че ми е останало чувството за хумор и желание за работа за да мога да изпълнявам всички трудови функции и да бъда пълноценен гражданин на иначе уморителния ЕС. След продължителните пуфкания и охкания от типа ауууу, еййй, амммм и т.н., може да се определят като абсолютно ненужни междуметия от които, никой няма полза. Но човешкия вкус е различен и всеки има свои принципи и поведения за оценяването на една вкусна гостба. Следва основното ястие, за което ви споменах в началото на публикацията, оказа се наистина не лека задача, защото в бързината в която исках да опиша това, мое съчинение, трябваше да се справя и с написването на домашните по математика на малкия ми син. За основно ястие дами и господа, ви представям „Пиле с портокал”, „Портокалово пиле” или както си поискате. Изборът е ваш! Шахххххх, пак междуметия...  а защо не „Пиле с банан”, или „Патица по файтонджийски” или бог знае какво... Защото това е една страхотна американска рецепта и който, желае да му я кажа, няма проблем. Но първо трябва да се регистрира в блога, за да я изпратя по e-mail. Второ, трябва да поясня, че хора които, нямат ориентация към нестандартния вкус на дадено ястие със сигурност няма да им хареса. Това не е като, да изядеш една мазна баничка, купена от близката лавка и възкисела боза и след това да приемеш онзи доволен и мазен вид на 100 процента „доволна свиня”. Блажени са верующите, блажени но, пилето е с вкус на портокал и независимо от прекрачване на прага и избягване на традиционните български знойни манджи, мога да ви заявя, че е лесно и практично за приготвяне. Няма да ви карам, да ядете варена царевица към това ястие, защото по-подходяща гарнитура, като че ли се очертават задушените броколи или брюкселско зеле с розмарин. В крайна сметка, това е само едно ястие, манджа, помия. Както искате го наречете но капризите и претенциите – в къщи! Защото в забързаните ви благопожелания, несъзнателно може да обидите моя милост, домакинът. Естествен завършек на цялото това пиршество от багри, ухания и разновидности може да бъде гарнирано единствено с още по-приятна порция плодова салата. В случая, мързелът си казва думата и ще я заменя с нарязани парчета ананас, полят с кубински ром и топка италиански сладолед. Ехаааа, пак се появиха възклицания в ролята на междуметия между отделните реплики. Като за финал, на мъжката половина от компанията ще предложа по една пура и чаша „Курвоазие” след което, ще продължим да се величаем и да търсим подвизи в това, колко сме велики и незаменими... Глупости! Жените, ще се отдадат на клюкарщини и празни приказки. В антракта преди да си благодарим взаимно и да напуснем мястото на мероприятието, някоя от булките-гости, ще предложи да измие посудата или да изчисти, защото видиш ли не може домакинята да е слугиня на всички. Добре, че имам съдомиялна машина и прибирането на масата е също така приятно, както и готвенето на люти чушки. Следват задължителните фрази „Следващият път задължително сте у нас! Аааа, така не може!. Може или не, но и размяната на телефонни номера, показване на снимки на децата от ранна възраст, скрити дълбоко в забутания портфейл по джобовете или огромните, като чували дамски чанти е толкова необходимо, колкото да търсите смисъл от гледането на потъващия „Титаник”, за пореден път... Още веднъж ...- ауууууу, колко сме доволни! Еййййй, аййййй пак възклицания... след което, кой от къде е!

Послепис

В колата, няколко минути по-късно, следва бурен коментар относно цялата тайфа, и не дотам вкусното пиле. Противно на всички очаквания жената до вас констатира, че да готвиш в тенджери на „Цептер” е разхищение на средства и показност. Като че ли баба Ви цял живот е готвила в „Цептер” Амаааа, това е! Другият път да внимаваме, като каним гости. Мъжът лениво върти „геврека” на колата и някак естествен завършек на тази славна епопея са думите му: - Жена, гладен съм! Няма страшно, жената предвидливо е скътала в дъното на хладилника купичка останала вчерашен зрял фасул с пръжки, също така набързо ще забъркате едни яйца с натрошено сирене, малко хляб, вода и – ‘’voila’’, казват французите. Както и да погледнете тази сконфузена ситуация илюстрира една весела пародийност. В заключение, искам само да ви кажа, че всички участвахме взаимно в едно страхотно предаване, което се гледа в цяла западна Европа, познато със заглавието Komen eten /от холандски/, Let’s eаt together /английски/, Mangeons ensemble /френски/.... и на всички други езици - понятни и непонятни. Заслужава си да го гледате, забавно е и не се налага да се съсредоточавате в смисъла, защото няма смисъл. Просто поредната кичозна продукция, наред с всичките Острови на изкушения, Биг Брадъри и каквито ви попаднат заглавия.